На дъщерите ми
Когато си отиваш от света
добре е да изпратиш към небето
поне едни заякнали крила,
в които да ти е сърцето.
Когато побелееш като сняг,
добре е да заровиш във земята
следа от своя криволичещ бяг,
в която да ти е душата.
Когато още ти се иска,
добре е, в своите деца,
мечтата ти да се разплиска
като отиващата си вълна.
Добре е, просто е добре,
да се оттеглиш в тишината,
когато цялото море
се връща към луната.