На М.
И винаги ще те сънувам –
красив и нежен,
с тиха стъпка
пространствата да прекосяваш.
През тялото ми в дива тръпка
подтисканото да разтваряш.
Ще идваш винаги,
когато в рани,
изтичат всички сетива,
по недокоснатите длани
ще стискаш мойта самота.
И винаги насън
ще ти прощавам
раздялата, която ни обрече.
В зората сянката ти ще забравям
и ще се любим –
непризнато,
неизбежно,
отдалече…