На Милиян
Непоправимо е
– казват – умря.
И тъпчат в безумие
твоята малка следа.
И плачат, и кършат ръце:
„как млад си отиде“,
а себе си всъщност оплакват.
И има ли нещо навреме?!…
Разперили поглед над гроба,
какво ли всъщност очакват ???
А ти си отиде безшумно –
Артистът от сцената слезе
какво ли не надживял.
Непоправимо е само тогава,
когато
някой до теб е мълчал.