На татко
Знам, че си тук
и ме гледаш сърдито, и нежно;
в диалог без думи и звук,
съучастник съм в нещо безбрежно.
Пак запалваме с теб по цигара
и се гледаме строго под вежди,
вече аз съм по-мъдра и стара,
за да нося и твойте надежди.
Знам, че си толкова в мен,
твоят вятър ме носи
и ме стиска времето в плен
на последните твои въпроси.